Дългосрочното ползване на автомобили с българска регистрация на територията на ФР Германия може и да е финансово изгодно от гледна точка на по-ниските разходи за данъци и застраховки, но често пъти може да е в разрез с местното законодателство и може да доведе до известни неудобства от финансово и правно естество за техните ползватели.
Проблеми могат да възникнат най-вече в два аспекта- задължение за пререгистрация на автомобила при по- дългосрочен престой, както и начисляването на пътен данък за времето на престоя. Темата с колите с чуждестранна регистрация е комплексна и начинът на действие на местните власти варира в зависимост от съответната провинция, а съдебната практика не изобилства от подобни казуси.
Регистрацията и допускането в движене на автомобили принципно е национално право и в европейското законодателство не се намират особени норми по тази тема. Според действащото в момента законодателство технически изправни автомобили с редовна регистрация от друга държава- членка на ЕС и имат право да се движат по пътищата в Германия без пререгистрация в рамките на една година (§ 20 FZV)[1]. Този състав е предвиден предимно за туристи или фирмени представители, пътуващи често със служебни цели.
Ситуацията се променя в момента, в който т.нар. постоянното местостоене на въпросният автомобил (regelmäßiger Standort) се утвърди в Германия. Това понятие намира една доста широка и с това по мое мнение несполучлива, но утвърдена от съдебната практика дефиниция, а именно: „Мястото, oт което автомобилът се включва непосредствено в уличното движение и на което преустановява участието си в него и преминава в състояние на покой“. При установяване на постоянно местостоене на дадено превозно средство на територията на Германия горепосоченият едногодишен срок губи своето значение, а автомобилът практически спира да отговаря на законовите норми и подлежи на пререгистрация респективно спиране от движение.
При определяне на постоянното местостоене решаващ фактор е статусът на реалния ползвател. Тук трябва да се спомене, че компетентните органи приемат за ползвател обичайния водач на превозното средство в Германия, а не собственика или държателя, вписани в българския регистрационен талон. Ето защо дори по документи автомобилът да се води на трето лице без адресна регистрация в Германия е трудно по тази начин да се заобиколят законовите разпоредби. С други думи, ако български гражданин е с редовна адресна регистрация на територията на Германия и пребивава или определени обстоятелства допускат, че има намерение да пребивава там дългосрочно, то немските власти в повечето случай автоматично приемат, че и автомобилът ползван от него има постоянно местостоене в страната, и изискват или нареждат чрез административен акт пререгистрирането на превозното средство или спирането му от движение.
До такива ситуации се стига най-често при спонтанни проверки на пътната полиция, която на свой ред уведомява службата за регистрация на превозни средства – т.нар. Zulassungsbehörde. Управлението на превозно средство, което не отговаря на законовите норми (в случая § 20 FZV), представлява административно нарушение и се наказва с глоба от 70 евро и 1 точка в регистъра във Фленсбург.
Още по-интересна става темата от гледна точка на данъчното облагане на чуждестранни автомобили, което по мои наблюдения е и по- често срещаният проблем в практиката. И ако до принудителна пререгистрацията при определени обстоятелства може да минат месеци, то подходът при начисляването и събирането на пътния данък е изключително експедитивен.
„Натискът“ над ползватели на автомобили с чужда регистрация се засили особено след 15. Март 2014, когато на Митническите служби в Германия бе прехвърлена една допълнителна компетенция, а именно начисляването и събирането на данъка за превозни средства (Kfz- Steuer) на територията на ФР Германия. Тъй като Митническите власти разполагат с мобилни групи за контрол на граждани, превозни средства и стоки и упражняват този контрол интензивно особено в пограничните райони, множество ползватели на чуждестранни автомобили бяха обложени с данък, както за минали периоди, така и за година напред.
Според чл. 3 т. 13 от Закона за данък върху превозните средства (Kraftfahrzeugsteuergesetz) леки автомобили с чуждестранна регистрация предназначени за временно ползване не подлежат на облагане. Същият член определя обаче и две важни изключения: освобождаването от пътен данък отпада при леки автомобили, чиито ползватели имат местожителство или редовно пребивават на територията на Германия, както и при такива, ползвани за транспорт на хора и стоки с търговска цел.
Продължителността на ползването на автомобила е без значение, а данъчното задължение се отнася за целия установен времеви отрязък, през който автомобилът се е намирал на територията на Германия, което включва и минали периоди. Поради тази причина първите въпроси при митническа проверка най- често са: откога автомобилът се намира в страната и откога ползвателят има адресна регистрация там. Данъчно задължено лице е фактическият ползвател на автомобила.
Принципно пътният данък за чуждестранни автомобили се начислява и заплаща предварително за период от една година напред, с изключение на случаите, когато престоят на автомобила не надвишава 30 дни (дневно облагане). Когато дължимата сума надвишава 500 или 1000 евро се допуска заплащането за съответно само 6 или само 3 месеца напред.
Именно на тези две изключения искам да обърна допълнително внимание, тъй като те често са непознати на хора, които за пръв път влизат в досег с данъчното законодателство. Подходът на митническите органи често е такъв, че те не вземат от само себе си под внимание горните възможности за скъсяване на периода на облагане и начисляват годишния максимум. Тъй като често в хода на проверката се установява, че автомобилът се намира в Германия от няколко месеца или дори години, се начислява и данък за този минал период и така се стига до четирицифрени суми, които могат да бъдат сериозна финансова тежест. При намесата на правно- или данъчно компетентно лице и при подаване на съответното заявление, задължението може да бъде преизчислено или разсрочено.
Освен това съществува и реалната опасност при установяване на ползване на автомобила за минал период да бъде започнато следствено производство за укриване на данъци ( § 370 Abgabenordnung). На тази възможност не бива да се гледа несериозно, тъй като немската съдебна и изпълнителна власт показва изключително ниска толерантност към укриването на данъци от всякакъв тип и при такова развитие е наложително своевременно да се потърси правна помощ от адвокат.
В чл. 5 на Директива 83/182/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 е упоменато изрично и освобождаване на от пътен данък на чуждестранни студенти от немски ВУЗ-ове, ползващи автомобили, регистрирани в други държави. Доколко тази директива е имплементирана напълно в Закона за данък върху превозните средства за мен е спорно. Но чл. 5 съдържа определени ограничения относно статуса на студента и изисква само временно пребиваване в Германия и то единствено с цел образование. По тази причина работни занимания и пребиваване в Германия през по-голямата част от годината говорят по- скоро против временно пребиваване с цел образование.
В заключение може да се каже, че най-сигурният вариант да се избегнат евентуални неприятности с немското законодателство е своевременна регистрацията на автомобила в Германия и с това надлежното плащане на данъци и застраховки. Тъй като темата е комплексна и подходът на компетентните власти не е единен, дори в случай на конфликт с достоверно обяснение и съответните доказателства плащането на пътен данък и пререгистрацията биха могли да бъдат избегнати известно време. При пребиваването в тази един вид „сива зона“ обаче всеки трябва да реши дали е готов да поеме законова отговорност и доколко този риск е оправдан.