Под понятието Gewerbe най-общо се разбира упражняването на икономическа дейност като самостоятелно заето лице. Това става след извършване на определената от закона регистрация (Gewerbeanmeldung) и издаване на съответното удостоверение за това (Gewerbeschein).
С отварянето на работния пазар за български граждани в началото на 2014 г. регистрацията на Gewerbe престана да бъде единственият легален и най- вече независещ от допълнителни разрешения начин на работа за тях.
Въпреки това за много хора работата с Gewerbe остава, ако не единствения, то все още най- атрактивния начин за извършване на услуги или развиване на друга търговска дейност. В това естествено няма нищо лошо стига да бъдат осъзнати и задълженията, а с тях и рисковете, които произлизат от регистрацията на Gewerbe.
Регистрацията на Gewerbe в повечето случай като цяло е максимално опростена и свързана с дребни разходи (около 20 евро) процедура. Регитрацията в Gewerbeamt по местоживеене рядко отнема повече от час и ако заявената дейност не е свързана с допълнителни разрешения се изисква само документ за самоличност. Това може би създава у много хора погрешното усещане, че и от тук нататък задълженията около ръководенето на икономическата дейност са минимални или никакви.
Реалността обаче е съвсем друга. Работата чрез Gewerbe е свързана с редица допълнителни задължения от административно, данъчно и социално-правно естетство. Игнорирането или занемаряването на тези задължения може нерядко да доведе до глоби или други неприятни мерки от страна на съответните държавни институции.
Регистрацията освен това е свързана с членства (някои от тях задължителни по закон) към различни браншови или търговски оганизации, което от своя страна може да доведе до начисляване на членски вносове, такси или застраховки.
Не е за подценяване и рискът, който крие работата само за един поръчител. Най-често това води до т.нар. привидна самостоятелност (Scheinselbständigkeit). С други думи предприемачът уж е бил самостоятелен, но на базата на реалните условия не се е отличавал по нищо от работник, назначен в съответната фирма- поръчител. За „предприемача“ обаче не са плащани никакви социални осигуровки други видове застраховки и това се оказва проблем най-вече за държавната каса. Привидната самостоятелност ощетява обаче и самия предприемач, който на практика е социалнозависим от поръчителя си (един вид работник), но не се ползва с привилегиите, които имат назначените работници: социално и здравно осигуряване, застраховки, платен отпуск и др.
Дали има или няма привидна самостоятелност се оценява по редица критерии, които в зависмост от дадения случай могат да се тълкуват по различен начин. Искам да обърна внимание на факта, че работата за две или три фирми не изключва със сигурност Scheinselbständigkeit. Както и работата само за един поръчител не е стопроцентово доказателство за Scheinselbständigkeit. Съдебната практика не е единна, но е разработила определени критерии, въз основа на които се разглежда всеки отделен случай.
Контролът от страна на финансовите власти относно привидната самостоятелност в последните години стана доста интензивен. Не е преувеличено да се твърди, че именно чуждестранни граждани упражняващи самостоятелна дейност са наблюдавани „под лупа“ поне в първите години. При установяване на Scheinselbständigkeit освен до принудително спиране на дейността може да се наложи и плащане със задна дата на социални осигуровки и данъци, както от страна на поръчителя (реално- работодател), така и от страна на предприемача (реално- работник/служител).
Препоръчително е преди или непосредстевно след регистрацията на Gewerbe да се потърси консултация с данъчен експерт или адвокат, които могат да преценят според конкретните обстоятелства евентуалните рискове и да дадат ценни съвети например за избора на форма на предприятието и като цяло за безпроблемното и успешно функциониране на начинанието. (Разходите за такъв вид консултации са нормативно признати разходи от стопанската дейност.)
Правна кантора Андреев е на Ваше раположение относно всички въпроси и детайли преди регистрацията, по време на развиване на дейността и след доброволното ѝ или принудително прекратяване.
Борис Андреев Август 2015