Жертви или потърпевши на престъпление са всички физически лица, претърпяли непосредствени вреди от имуществен или неимуществен характер (физическо, душевно или емоционално страдание, или икономическа вреда) в резултат на извършено престъпление. Жертви на престъпления са и членовете на семейството на лица, починали в резултат на престъпление- съпруг, родители, деца, братя и сестри.
В качеството си на потърпевши увредените лица разполагат с определен брой законово регламентирани права, които могат да бъдат упражнени във всеки етап на наказателното производство, както и извън него. Те гарантират пълноценно участие на пострадалия в разследването и наказателния процес, което е от съществена важност за удовлетворяване на неговите имуществени и неимуществени претенции (обезщетения за причинени вреди).
Във Федерална република Германия наказателното производство започва с разследване на полицията и прокуратурата. До тях трябва да достигне информация за извършеното деяние, което е условие и за поставяне начало на разследването и събирането на достатъчно доказателства за повдигане на обвинение срещу извършителя на престъплението.
Наличието или отсъствието на такива доказателства определя последващите действия на разследващите органи.
При липса на достатъчно доказателства, уличаващи обвиняемия в извършването на престъплението, прокуратурата може да прекрати наказателното производство.
Тя може да прекрати наказателното производство и тогава, когато обвиняемият признае вината си, покае се за извършеното противоправно деяние, и обезщети (удовлетвори) претенциите на жертвата.
I. Права в досъдебната фаза на процеса:
1. За да реализират правата си, потърпевшите има право на предварителна информация, или т.нар. „информирано решение”, което разследващите органи (полиция и прокуратура) са длъжни да й предоставят на достъпен език, разяснявайки възможностите за защита и реда на прилагането им.
2. Право на безплатен устен превод по време на разпита, както и право да бъде оспорено решение за отказ от устен превод.
3. Потърпевшите има право да вземат активно участие във всеки един етап на наказателното производство.
4. Във всички фази на наказателното преследване, потърпевшите има право да бъдат придружавани, съветвани или представлявани от адвокат.
5. Право на граждански иск в рамките на наказателното производство и извън него.
Гражданският иск има за цел да обезщети жертвата, както за претърпените имуществени вреди(унищожаване или повреждане на имущество, финансови загуби, или пропуснати ползи), така и за претърпените от жертвата неимуществени вреди (болки и страдания, засягане на честта, достойнството, и доброто име на увреденото лице).
6. Право на обезщетение от държавата за потърпевшите от насилствени престъпления срещу личността или техните близки.
Това право е свързано с определени условия, а претенциите са насочени срещу съответната федерална провинция, на чиято територия е извършено престъплението. Претенциите могат да бъдат ограничени или изключени, ако потърпевшият с поведението си е допринесъл за нараняванията си или е отказал съдействие при разкриване на престъплението.
II. Права в съдебната фаза на наказателното производство
При наличие на достатъчно доказателства за извършено престъпление, прокуратурата повдига обвинение срещу обвиняемия в съда, с което се поставя началото на съдебната фаза на наказателното производство. В тази фаза на процеса жертвата на престъпление (или нейните наследници) има многобройни и широкообхватни процесуални права, които ѝ осигуряват активно участие в процеса. Познаването на тези права е от съществена важност за гарантиране законните права и интереси на увреденото от престъпление лице.
Според немския НПК (StPO), жертвите на престъпления могат да вземат активно участие в наказателния процес, встъпвайки в следните процесуални качества: Nebenkläger, Privatkläger или Zeuge.
Встъпването в процесуалната фигура на съобвинител (Nebenkläger) е възможно само в предвидените от закона случаи. Такива са всички престъпления срещи сексуалната неприкосновеност, убийствата, причиняването на телесни повреди, престъпленията срещу личната свобода- трафик на хора, принудителна проституция, трудова експлоатация, отвличане и някои други. Тя дава възможност на потърпевшите да се присъединят към обвинението на прокурора, като същевременно упражняват самостоятелно процесуалните си права независимо от него, а именно: право да задава въпроси на всички участници в процеса, право на искане на допълнителни (непоискани, неприложени) доказателства, право на изявление, право на обжалване на присъдата, и др.
При липса на обществен интерес от наказателно преследване на извършителя на престъплението, потърпевшите могат да защитят своите права и законни интереси пред наказателния съд, конституирайки се в процеса като частен обвинител (Privatkläger). Това желание следва да бъде заявено до края на предварителното производство. В качеството си на частни обвинители, потърпевшите имат свои процесуални права, изразяващи се в достъп до досието по делото, право на запитване, участие в разследването и събирането на доказателства, право на обжалване, право на претенция за причинени вреди и др. Частният обвинител обаче носи и риск относно разходите по делото, ако обвиняемият бъде оправдан.
Потърпевшите биват привлечени в наказателния процес и като свидетели на престъплението (Zeugen). В това си качество те имат право да дадат показания относно деянието, позовавайки се на собствените си възприятия и по този начин да допринесат за разкриване и осъждане на извършителя. В същото време свидетелите не са длъжни да дават показания, които биха уличили тях самите или техни близки в извършване на престъпление.
Своевременната консултация с адвокат е препоръчителна най- вече в случаите на сериозни посегателства срещу личността, когато чрез компетентна помощ още в предсъдебното производство може да се намали психическото натоварване на потърпевшия по време на процеса и да се улесни получаването на евентуално обезщетение.
Февруари 2018 Борис Андреев