Права и задължения на заподозрените лица в немския наказателен процес


Колкото и да се стреми да спазва законите на Федерална Република Германия, никой гражданин не е застрахован от риска основателно или не да попадне в полезрението на органите на реда и да стане обект на криминално разследване. По тази причина е важно човек да е информиран относно своите права в такива ситуации, което е от съществено значение и за неговата първоначална реакция.

Всички лица, участващи в немския наказателен процес имат свой статут, който е свързан и с определени права и задължения. Това важи и за заподозряното лице, което по-късно може да се превърне дори в обвиняем.

Първоначалното подозрение се формира чрез подаване на жалба от трето лице или самосезирането и започването на следствени действия от страна на прокуратурата или полицията. Статутът на заподозрян в извършването или участието в дадено криминално деяние се определя, чрез ясен акт на разследващите органи спрямо даденото лице. Пример за подобен официален акт е писмената покана за разпит в полицията или прокуратурата.

Прокуратурата решава въз основа на наличните доказателства дали подозрението е достатъчно, за да се продължи разследването и впоследствие да се повдигне обвинение на даденото лице. Ако според нея подозрението от самото начало или след първоначални следствени действия е неосноваелно (при липса на уличаващи доказателства), предварителното производство се прекратява (Чл. 170 ал. 2 ГНПК[1]). При наличието на убедителни доказателства (отпечатъци, други следи на местопрестъплението, показания на свидетели и т.н.) след приключване на следствените действия прокуратурата повдига обвинителен акт в съда, чиито правомощия (компетентност) отговарят на съответното деяние. От този момент нататък заподозреният придобива статута на обвиняем (Чл. 157 ГНПК).

 I.Права на заподзрения/ обвиняем

1.Право на мълчание

Всеки заподозрян, или обвиняем на по- късен етап, има неоспоримото право да не окаже каквото и да било съдействие на разследващите органи, т.е. да не отговаря на въпроси и да не прави никакви изявления (Чл.136 ал. 1 ГНПК). Това право се основава на принципа, че никой не трябва да бъде задължаван да участва в разследването срещу себе си. От друга страна мълчанието не бива да се тълкува от съда в ущърб на обвиняемия, т.е. като доказателство за неговата вина. Това основно право много често се оказва решаващо за развитието на даден случай, тъй като всяко едно прибързано и неподготвено изявление на обвиняемия, макар и на пръв поглед маловажно, може да бъде изтълкувано срещу неговите интереси в по- нататъшен стадий от наказателното производство.

2. Съобщаване на обвинението

Според Чл. 163а ал. 4 ГНПК полицията е длъжна да съобщи на обвиняемия още при първия разпит в какво деяние е обвинен.

3. Право на разяснение

Правото на разяснение се базира на Чл. 136 ал. 1 ГНПК и Чл. 6 от Европейската Конвенция за правата на човека. Това право е задължението на държавните органи да уведомят незабавно заподозрения относно правото му да запази мълчание. Тъй като не може да се очаква от един обикновен гражданин да е наясно с наказателно- процесуалните разпоредби на съответната държава, органите на реда са законово задължени да предупредят обвиняемия за това негово право. Добиването на информация или изявленията  без предварително разясняване на горното право нарушава законовите разпоредби и не се зачита като доказателство при бъдещ съдебен процес.

4. Право на преводач

Ако заподозреният не владее добре немски език и не е в състояние да разбере правата си и да вземе отношение по касаещите го обвинения, той има правото на преводаческа помощ от самото начало на наказателното производство до неговото приключване. Необвързващ съвет от автора на тази статия, базиран на множество практически случаи, е, при липсата на добри познания по немски език, да се избегнат всякакви опити за обяснения от страна на заподозрения. Впоследствие в полицейските протоколи, подписани на добра воля от гражданина, се появяват думи и изявлениея които или не са били казани по този начин от разпитвания или, било то и неумишлено, са плод на фантазията на полицейските служители. Оборването и заличаването на тези показания не е невъзможно, но често е трудно и може да даде отражение на развитието на случая.

5. Консултация с адвокат

Обвиняемият има право незабавно да потърси адвокат или да му бъде назначен такъв в предвидените от закона случаи, с когото да се посъветва и на когото да възложи своята защита. Ако това право бъде отнето или направено невъзможно чрез други действия, показанията, дадени преди кинсултацията със защитник, също не бива да се изпозлват в съдебния процес.

6. Право на свободни показания

Всеки има правото да даде или да не даде доброволни показания. Прилагането на сила, подканването за даване на показания чрез измамни изказвания, умишленото предизвикване на преумора, третирането с химични вещества и т.н. са абсолютно забранени. Прилагането на тези методи води до незачитането на направените показания.

7. Право на мълчание при заповед за задържане 

Заповедта за задържане може да бъде издадена от съдията, когато престъплението е сериозно и възможността обвиняемият да е извършил деянието или да е бил съучастник в него е много висока, както и когато съществува реална опасност заподозреният да се укрие или по друг начин да затрудни следствените действия и разкриването на деянието. Причините за задържане са описани в Чл. 112 ал. 2 ГНПК. Такива например са възможността за бягство или възможността за унищожаване на веществени доказателства по случая. Решението дали да запази мълчание по време на задържането или да даде показания с цел да бъде освободен по- скоро е изцяло на обвиняемия. Това обаче е комплексен и сложен въпрос, който трябва да бъде обсъден с адвокат. Тук от голямо значение е за какво престъпление става въпрос и евентуалните последствия от изказването. Отново не трябва да се забравя, че всяко неуместно изказване крие опасността от решение за постоянно задържане.

8. Права при заповед за претърсване на жилището

Ако прокуратурата смята, че в жилището на обвиняемия могат да бъдат намерени важни доказателства, може да бъде наредено със съдебна заповед претърсването на жилището (Чл. 102 ГНПК). Също така може да бъде наредена и конфискацията на вещи (Чл. 98 ал. 1 ГНПК). Това несъмнено са едни от най- радикалните мерки, които нарушават спокойствието и личното пространство на обвиняемия. Именно затова издаването им се основава на завишени критерии. Заповедта трябва да бъде писмена и подписана от съдия. Тя може да се издаде само при престъпленията посочени в Чл. 102 ГНПК, като в нея трябва да са посочени деянията и целта на претърсването и др. Поради тази причина си заслужава преди да допуснете разследващите органи, внимателно да прочетете заповедта и да потърсите адвокатска помощ. По време на претърсването не е нужно да се указва помощ на разследващите или да се дават показания. Заподозреният може да се придържа към правото си на мълчание.

II.Задължения на заподозрения

1.Задължение за даване на лични данни

Обвиняемият е задължен да даде личните си данни- трите имена по документ, дата и място на раждане, семейно положение, адрес и професия.

2. Пасивно участие в следствени дейтсвия

Някои от задълженията за пасивно участие в разследването са описани в Чл. 81а и Чл. 81б ГНПК. Според тях обвиняемият е задължен да участва пасивно в определени следствени действия като правенето на снимки, кръвни проби и отпечатъци. Тези мерки също са подложени на строги критерии, описани в ГНПК. Такива манипулации могат да бъдат извършени само със съдебна наредба и от професионални медицински лица.

3.Дълг за поява на разпит

Според Чл. 163а ал. 3 ГНПК обвиняемият е длъжен да се отзове на призовка за разпит пред прокурор, но дори тогава той има право да запази пълно мълчание. Обвиняемият не е длъжен да се отзовава на покана от полицията, но в този случай е препоръчително да се потърси консултация с адвокат, който след преглед на материалите по делото може да даде становище от името на заподозрения.

Игнорирането на подобна призовка със сигурност няма да доведе до прекратяване на следствените действия, а явяването пред разследващите органи и даването на показания без предварителен достъп до материалите по делото, крие оправданата опасност, заподозреният ненужно да се самоуличи или да затвърди, вече съществуващи доказателства срещу него.

[1] Германски Наказателно- процесуален кодекс
 Февруари 2018                                                                                          Борис Андреев