Все повече български граждани успешно намират своята реализация на територията на Германия. Много от тях са млади хора, при които- след уреждане на въпросите от първостепенна важност в новата държава като жилище и работно място- с течение на времето на дневен ред идва и предприемането на стъпки в личния живот.
Промените в семейното положение в Германия приницпно са свързани с редица формалности, които допълнително се увеличават, когато единият или двамата партньори са граждани на друга държава. Настоящата статия има за цел да представи обобщение на някои от основните семейно- правни принципи в Германия, вземайки предвид горната особеност.
1. Сключване на граждански брак за български граждани с постоянно местожителство в Германия
За сключването на валиден граждански брак на територията на Германия от приоритетно значение е местното законодателство, като в зависимост от гражданството на младоженците може да има допълнителни условия, базирани на правилата в съответната страна на произход.
Компетентна за сключване на граждански бракове е Службата по гражданското състояние (Standesamt) по местоживеене. За тази цел е необходимо присъствието на двамата желаещи да сключат брак и декларирането на съгласието им да встъпят в брачен съюз пред служител на Standesamt. С даването на съгласие чрез „Да“ бракът влиза в сила.
След сключване на брака съпрузите могат да определят по взаимно съгласие и фамилните си имена. Това може да стане въз основа на законодателството на тяхната родина, ако единият от тях или и двамата са чужденци, или според германското законодателство, ако поне единият от тях е с германско гражданство или е постоянно пребиваващ в Германия.
Преди да се стигне до сключването на самия брак Standesamt проверява дали на бъдещото бракосъчетание не противостоят законови пречки. За да се установи това, преди сключването на брак от български гражданин се изискват следните документи:
– акт за раждане,
– удостоверение за семейно положение (Ehefähigkeitszeugnis), което се издава от Службата по гражданското състояние (ГРАО) по местожителство в България,
– при развод – пълното влязло в сила решение на съда,
– потвърждение за адресна регистрация в България,
– служебно заверено копие на документ за самоличност.
Важно е да се отбележи, че тези документи трябва да бъдат снабдени с апостил, преведени от лицензиран преводач и впоследствие легализирани.
По силата на § 13 III EGBGB (Встъпителен закон към Германския граждански кодекс) български граждани могат да сключат граждански брак и пред компетентен служител на българско консулско представителство на територията на Германия.
2. Прекратяване на брака и уреждане на следбрачните отношения
Понякога по редица причини се налага един брак да бъде прекратен. С влизането в сила на Регламент (ЕС) № 1259/ 2010 (Рим III) бяха въведени единни правила относно уреждането на отношенията при развод и законна раздяла. Този регламент дава правото на съпрузите, които искат да се разведат, да изберат приложимото право измежду:
– правото на държавата, в която е тяхното обичайно местопребиваване,
– правото на държавата, в която са имали последно обичайно местопребиваване и единият от съпрузите все още пребивава там,
– правото на държавата, чиито гражданин е един от съпрузите,
– правото на сезирания съд.
Ако съпрузите не са в състояние да се споразумеят относно правото им на избор, то тогава регламентът определя следните възможности за приложимо право:
– правото на държавата на обичайното им местопребиваване към момента на сезиране на съда или, ако не е изпълнено това,
– правото на държавата на последното им обичайно местопребиваване, при условие че това пребиваване е приключило не повече от една година преди сезирането на съда и ако единият съпруг все още живее в тази държава към момента на сезиране на съда; или, ако не е изпълнено това,
– правото на държавата на сезирания съд.
Отговорът на въпроса, кой съд може да бъде компетентно сезиран, се определя от друг регламент, а именно Регламент (ЕС) 2201/2003 (Брюксел II а), който постановява, че компетентни да решават относно дела във връзка с развод, законна раздяла и унищожаване на брака са съдилищата на държавата- членка, на чиято територия:
– съпрузите имат обичайно местопребиваване или,
– са имали последно обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или
– ответникът има обичайно местопребиваване, или
– в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или
– ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или
– ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава членка
В Германия има специализирани семейни съдилища. В зависимост от това, как съпрузите са се договорили немските семейни съдилища прилагат българско, немско или друго право. Договарянето на приложимото право при развод е възможно при определени условия напр. когато то е правото на държавата, в която съпрузите имат обичайно местопребиваване към момента на сключване на споразумението. Изборът на приложимото право може да се окаже от съществена важност при установяване на предпоставките за развода, уреждането на имуществени отношения, разделянето на пенсионни права и т.н. По немските закони изборът се заверява нотариално или се протоколира съдебно.
а) Имуществени отношения между съпрузите
Немските закони, които уреждат имуществените отношения между съпрузите предвиждат за разлика от българските закони разделен режим с право на парична компенсация на този от съпрузите, който е придобил по- малко имущество в края на режима. Режимът се прекратява с прекратяването на брака или предварително чрез съдебен иск при опредени условия.
б) Пенсионни права
Според германското законодателство по време на брака придобити пенсионни права се разделят по равно между двамата съпрузи. Това е един често пренебрегнат факт, който при дългогодишна раздяла на съпрузите без развод или споразумение да има сериозни материални последици.
Не бива да се пропуска и фактът, че законът дава широки възможности за брачни и следбрачни споразумения. Постигането на взаимно съгласие в семейните спорове е от особено важно значение и може да спести много време и средства и на двете страни.
3. Произход и родителски права
Родителските права върху дете, което има постоянно местоживеене на територията на Германия се уреждат по немските закони. При раздяла на родителите и невъзможност за постигане на съгласие по важни въпроси относно възпитанието на децата, този родител, при който остават децата, има право да поиска родителските права за себе си. Нужна е съдебна процедура, която е улеснена.
Произходът на едно родено в Германия дете се определя с някои изключения по немските закони, т.е. ако родителите нямат брак има възможност за припознаване. Едно изключение е напр. ситуацията в която родителите нямат брак и детето се ражда преди да минат 300 дни от развода на майката. Тогава се предполага според българският закон, че разведеният съпруг на майката е бащата на детето и припознаването от биологичният баща не е възможно. В такава ситуация се налага съдебно да се установи бащинството.
4. Издръжки
Задълженията за издръжка на лица, които имат постоянно местоживеене в Германия се определят по немските закони. Право на издръжка при определени условия имат лица с родствени връзки помежу си, съпрузите при раздяла и развод, както и родителите на деца без брак при раздяла. Правото на издръжка възниква по немските закони и в зависимост от доходите на длъжника и взискателя.
Когато родителите живеят в различни страни, напр. майката и детето имат постоянно местоживеене в България, а бащата в Германия важи следното:
Съдебен иск може да се заведе както в България, така и в Германия. Когато се завежда иск в Германия, т.е. на обичайно местопребиваване на длъжника, се прилага немско право, което в много случаи може да се окаже по- изгодно за детето.
Изпълнението на титли за издръжка в Европейската общност е улеснено. Може да се изпълнява както по служебен ред, т.е. чрез компетентните държавни органи на съответната страна, така и по частен път чрез съдебен изпълнител.