Неплащане на дължимото трудово възнаграждение в Германия


Дори и в икономически стабилна държава като Германия никой не е застрахован срещу това да попадне на недобросъвестен или неплатежоспособен работодател. Забавянето или спирането на работната заплата най- често е свързано с невъзможността да се покрият текущите месечни разходи, а от там евентуално и с други неприятни последици като предупреждения от кредитори и наематели, лихви и др. Всички неудобства и неприятни чувства, предизвикани от некоректното поведение на работодателя, остават изцяло за сметка на работника. Затова е важно да сме наясно с правата си и с възможностите за реакция от наша страна.

Какво да направим, когато работодателят започне да не превежда договореното възнаграждение повече от месец?

Търсенето на личен контакт с ръководството на фирмата, ако въобще това е възможно в конкретния случай, най- често води до обещания, успокоения и оправдания от тяхна страна: „счетоводителят е в отпуска, има нов софтуер, поръчителите се бавят с плащанията и тн.“ Всичко това звучи много достоверно и понякога наистина отговаря на истината, но никой не е длъжен да проявява безкрайно разбиране и търпение изцяло за своя сметка.

При значително (две и повече месечни заплати) забавяне на възнагаждението е наложително работодателят да бъде предупреден писмено, като в предупреждението трябва да се постави краен срок за извършване на плащането- от една до максимум две седмици.

Ако и след тази стъпка не последва реакция и по- точно изплащане на дължимите заплати, остава работникът да потърси правата си в Съда за трудови взаимоотношения   (Arbeitsgericht)чрез завеждането на дело (Lohnklage) или заповедно производство (Arbeitsgerichtliches Mahnverfahren). И двете процедури са свързани с определени разходи и най- вече отнемат допълнително време, през което работникът, при наличие на действащ трудов договор, принципно е задължен да ходи на работа.

Логично, следващият въпрос е: длъжни ли сме да продължаваме да работим, след като не получаваме заплата дълго време и няма изгледи да получим? Не, не сме длъжни да работим и имаме право да преустановим работата до изплащане на заработените възнагаждения!

Отказът от работа обаче в никакъв случай не бива да става самоволно и без да се уведоми работодателя. Правото на работника да преустанови работа до изплащане на дължимите суми трябва да бъде предявено в писмен вид като конкретно се назоват (по възможност и в цифри) неплатените задължения и се декларира, че отказът от работа е именно заради неизпълнението на тези задължения от страна на работодателя.

При коректното предявяване на горното право работодателят не само, че няма право да уволни работника заради спирането на работата или по други причини, но и му дължи възнаграждението за периода на правомерния отказ от работа. Тук е редно да се подчертае, че неплатената сума трябва да представлява значителна част от възнаграждението, а забавянето на плащането да е за по- дълъг период.

Най- често обаче спорове за неизплатени възнаграждения възникват след приключването на дадено трудово- правно взаимоотношение. Доста работодатели забравят или по различни причини директно отказват да платят оставащи заплати, извънредни часове, оставащ отпуск и др.

И тук, относно въможната реакция от страна на работника, важи казаното по- горе: остане ли писменото предупреждение с поставен срок без положителна реакция, на разположение е единствено съдебното прокарване на претенциите към работодателя.

Статията е изцяло информативна и има за цел да представи само основен поглед над конкретната трудово-правна проблематика. Съдържанието ѝ не е в състояние да замести детайлната правна консултация, съобразена с обстоятелствата на конкретния случай.

Правна кантора Андреев е на Ваше раположение при въпроси относно неизплатени трудови възнаграждения по време и след прекратяване на трудовия договор.

Борис Андреев                                                                                                                 Октомври 2015